Публикации на Пáра

Какво като часовникът ми дреме, аз имам време… ще изкача върха, ще преплувам река, даже ще открия неотъпкана земя и ще го сторя в един кратък миг, който винаги е моят верен спътник. Миг, по-дълъг от река, миг, надскачащ планина, миг, гледащ ме от вечността, миг, държащ ме за ръка, миг, който не изпитва ни …

В мойта коледна шейна грее розова дъга, побягнах, скочих в нея, излетях да докосна облака успях. След туй се спуснах в дълбините на дъгата, почти щях да стигна аз земята, напълних шепите си със снежинки и оцветени от дъгата те отрупаха земята! Блестяща, цялата земя се завъртя във вихъра на цветната дъга, побягнах, скочих върху …

Нощта трепти, понесла е толкова много звезди, с бели ръце те докосват всяко човешко сърце. Търся огъня в деня, намирам свещи, но не и топлина, гмуркам се в глъбината на нощта и там прегръщам огъня на моята звезда. Лягам до огъня, нощта е звезда, а ръцете ѝ бели обгръщат моята душа. Пáра

Най-дългата и най-красива история, която чух днес, беше от един падащ лист… Той летеше към земята, аз към светофара. Достигнах по- бързо до светофара, защото натисках газта, а той се беше подпрял на вятъра. Светещото червено ме накара да спра, да давам газ. Застанах на кръстовището. Левият мигач на колата повтаряше енергично, че иска да …

   Беше един от онези необичайни дни, изпълнени с планове, куфари, телефони, дъжд и спонтанен вятър. Вятър на талази, вятър на едри големи вълни, вятър, пронизващ и по-дълбоките слоеве на душата. Да, отново се задаваше буря, а с нея и промяна в живота на Вера. Дори счупеният пръст на крака й знаеше това и туптеше …

Къде си вяра? Вяра не от страдание, вяра не от отчаяние, вяра не от подаяние, вяра от любов! Искам тази вяра, която тича през зеленото поле, гмурка се във синьото море и с която ти летиш, без да имаш и криле. От тази вяра носиш ли в твоето сърце или отчаяният взор отново търси накъде? …

Няма по-спящи от будните и по-будни от спящите. Няма по-знаещи от можещите и по-можещи от знаещите. Защо в моето семейство, в моя край, във моя род, защо във целия народ тлее чувство, тъй различно от възход? Защо си нямаме вече мечти, защо се отказахме…като че отпреди, мерим се надлъж и нашир със парú и така …

С вятър утринта дойде, подслони ме в своите криле, исках да изгоня малко студ, цяло ято мисли излетя оттук. Понесох се птица без криле, желание обзе туптящото сърце да разпръсна аз на всичките страни страдания, несгоди, човешки съдбини. Слънцето расте в моето сърце, вятър носи ме на мощните криле, огън разтопи ме в златен дъжд, …

Птица жарка има в твоите очи как иска тя да полети, за миг премрежва свойте клепки и разсейва всички мои мисли клети. Притварям за кратко своите очи, в тях кръжат страховете ми обзети, искам да надскоча стари висоти, за тях са мойте мисли клети. Притихвам в огън от мечти и пускам мойте мисли клети, поглеждам …