Категория Поезия

Едни са преуспели с глупостта си, другите са първи със плътта си, но понякога се получава, че хубаво цвете се подава из обилната, бодлива плява. В него всички вперили са взор и очакват я да го прекършат, или да го скрият в нечий двор… защото не може на цялата ни грозота да сложите едно малко …

Срещнах ангел. Да, носеше криле, беше се облякъл като мисъл и кацна на мойте рамене. Ъгъл подир ъгъл той обходи натежалото сърце, диреше да има смисъл за усмивката на моето лице. Не би понесъл да е пусто там, в моето сърце, събра любов парченце по парченце и ме повдигна крепко на криле.   Варна

Не се хаби да пишеш слово – усети го, то лети, носи смисъла на твойто тяло и чрез него животът се крепи. Няма мирис, не е цветно, а пък изпълва пъстротата на света, в тишина се ражда вечно и сякаш блика от човешката душа. Нима не чуваш шепота му вечер, когато нощта приспива суетата на …

Гръмотевици като ревящи самолети изпращат наметалото си от вода, а какво ли става във душата, когато милиони капки чукат оглушително по нашата земя… Знамение  или заплаха е сивото във летни небеса, но не в сивото е моята уплаха, а в несекващата синя светлина – пореден гръм! Не ги броя, но наръчът им е безкраен и …

На него аз се възхищавам, от него аз без дъх оставам, за мене той е най-велик, огън го наричат в нечий мит. Понякога е гръм, друг път е куршум, случва се да пламва като пожар във нечий ум, но най-красив остава, когато в утринта огрява кръгозора на човешката душа… Бягай надалече, о, красив колесничар, не …

Защото сутрин на село е веселба, от всички прозорци звучи ихня, няма птица, която да не дава позивна, не остава градина, която да стои сама. И ето ме на двора, защото съм на село, а не в града, вперила съм поглед в птица не една, чувствата връхлитат ме, пък аз съм и жена, красотата поразява …

Утрешният ден ще бъде по-добър от днес, той ще бъде от война лишен и мишена няма да са нашите сърца, а те ще озаряват със усмивка само красивите детски лица… Нима е невъзможно това? Та те са просто деца, на тях не им е необходимо нищо повече от любов и протегната ръка… Не мислят за …

Въздухът трепти в червено, погледът се движи устремено – не към лехите, не към цветята, а към на дърветата сърцата… Как ли туптят те учестено, как ли се разделят с листата в червено, не желая да напускам това място оцветено, крачките  ехтят по пътеката в червено…   Варна  

Какъв съм бряг – пуст, но благ, край мен не спират да прииждат красивите вълни, разбиват се на пяна и покриват ме с коси! Не мога и да бъда друг, те имат нужда аз да бъда тук, за да се опрат във мен като в скала и да разтоварят от раменете си една нега… Но …