Защо на село, а не в града?

Защото сутрин на село е веселба,

от всички прозорци звучи ихня,

няма птица, която да не дава позивна,

не остава градина, която да стои сама.

И ето ме на двора,

защото съм на село, а не в града,

вперила съм поглед в птица не една,

чувствата връхлитат ме,

пък аз съм и жена,

красотата поразява ме

в утринта на пролетта.

Скорец, врабец, лястовица и петел

втурнали са се да пеят –

талантът им умът ми е превзел,

лек ветрец нов ден нашепва,

дъждец окъпал е ябълката цветна.

И все пак омаята за кратко трая,

дорде слънцето изгрява

и после работа се почна,

но душата се окъпа

и радостно подскочна…

Варна