Казвам се Христина. Обичам геометрията, но не тази в училище, а тази в живота. Животът е изграден от множество фигури и една от тях е поезията. Чрез нея аз навлизам в дълбините на моя живот и го пресъздавам. Много малко парченца от него ще показвам тук. А големите параграфи от него звучат като: родена съм във Варна и съм на четиридесет и четири години. Почти всички от тях съм прекарала в родния си град. Тук съм родена и това е моята земя. Любовта ми към нея е толкова силна, че ме обвърза с брак, дом и семейство и не ме остави да я напусна. Обожавам мистичната Добруджа и нейната готовност да ни дарява живот. Вълнува ме шепотът на морето, напук че е черно, а в свободното си време с удоволствие се разхождам на Мадара. Често компания ми правят моите две дъщери, които изучават музика понастоящем и преобръщат сегиз-тогиз света ми, докато навлизат в това сложно изкуство. Икономика, педагогика, фотография, астрология са част от моите професионални и непрофесионални квалификации. Поезията от няколко години ми е спътница, въпреки че думите в тяхната сила и разнообразие винаги са ме вълнували по начин, по който изпитвам почит към тях. И в духа на поезията ще се пошегувам и ще кажа: „Приятен прочит на теб, драги читателю!“

   Ще се постарая на страница „Парашути“ място да намерят и други автори, пишещи поезия – такива, които не са с венеца на всеобща известност, но са носители на чисто, красиво и звънливо слово. Не само животът се обновява, обновява се и поезията, вдъхновена от този нов живот.