Категория Вера разказва

Вера стана от леглото. Навън се развиделяваше. Бледа, синя светлина се промушваше около краищата на завесите, скрили прозорците от отстъпващия нощен мрак. Протегна ръце, пое дълбоко въздух и метна отгоре си един халат. Прекоси стаята и намери ключа на лампата в началото на коридора. Натисна го, след което с няколко крачки се озова в банята. …

  Беше онова време от годината, когато хората отпущат душата си – черешово време. Вера и Стоил бяха тръгнали към селската си къща, намираща се прилично далече от града. – Отиваме ли на чуряшътъ? – пошегува се спътникът на Вера. Тя се засмя. Трапчинки обрамчиха лицето ѝ. Колата се движеше с умерена скорост по второстепенен …

Вера беше убедена. Тя вярваше, че небето е в основата на земята и се залюляваше още и още. Лостът за тупане на килими се намираше върху четвъртите плочки, отстрани на панелния блок, в който живееше, а до площадката с лоста се ширеше окосена зелена поляна и игрище. Вера беше покатерена на лоста и висеше с …

   Беше един от онези необичайни дни, изпълнени с планове, куфари, телефони, дъжд и спонтанен вятър. Вятър на талази, вятър на едри големи вълни, вятър, пронизващ и по-дълбоките слоеве на душата. Да, отново се задаваше буря, а с нея и промяна в живота на Вера. Дори счупеният пръст на крака й знаеше това и туптеше …

– Стоиле, как мислиш дали е вярно това, което казват за жабите? – продължаваха да крачат по живописната и изискана улица “Корсика”, разкриваща внушителна гледка към вечерна Генуа, окъпана в светлини, преливаща от живот и изпълнена на места с доста пищна архитектура. Множество блокове и стари здания бяха накацали на стръмния, скалист бряг, къпеха се …

Имаше чувството, че планините са създадени по подобие на небесата. Облаците от нейната страна на пътя наподобяваха побелял планински връх, който продължаваше така нависоко, че почти опираше небето. Вера премигна няколко пъти, за да отмие това усещане и да сглоби картината такава, каквато е. Пътуваха вече два часа с мъжа си и джипът се носеше …