Категория Поезия

Слагам на моята везна една парá, а от другата страна листото на есенна бреза – леко кат перце, нежно кат дете, лети одеве и е готово да ме отведе там високо – до синьото небе. Не ме залъгвай, казвам на съседската бреза, не виждаш ли колко тежка е моята парá, с нея мога да си …

Направена съм от парче хартия, върху която написани са няколко слова и после, за да мога да ги скрия, полетяла съм напред като стрела! Нямам гума, с която да изтрия това, което нося тук от небеса, страхувам се, че ще трябва да разкрия колко чужда е понякога за мене нашата земя. Не ме мислете, че …

Да летиш е като да мечтаеш, да се изтръскаш от земно битие, да повдигнеш погледа си и да нехаеш за онуй, що иска те с прекършени ръце…   Да летиш е като да чуваш капките от безбрежното небе как носят се и неистово танцуват, докато сивото на облака не ще ги спре…   Да летиш …

Какво направи с мене, Търновград, че в себе си усещам още глад да виждам улиците ти – скътани кат до кат, а Янтра да танцува най-отзад? Може би ме блазни този град, защото има име Царевград, в което история велика се разкрива пласт след пласт… И душата онемява в тоз обрат, свикнала да ѝ говорят …

В плен съм на поредния ден, на свобода съм само през нощта, когато разпервам ръце и летя… Попивам безкрая и в него мечтая следващия ден да не бъде така изнурен, а да е величествен, и да не поставя в плен не само мен, не само мен… Защото представяте ли си колко хубав би бил света, …

Пристъпвам по нея леко – да не я нараня, а тя ме поглежда, главата навежда и казва: Горката, родена е слаба жена! Та как ще съм слаба? Невъзможно е, мила моя Земя! – а тя, прекършила свойта снага, се търкулва и ме хваща за ръка. Подканя ме и ме гали като своя дъщеря да не …

Продава се един народ, няма везна, само един калкулатор и договор с цена… Цената му нараства в световната разпра, целта ни е ясна – не трябва да сме отбор. Летят крилати фрази, какво от това, лицата са във ступор, наоколо липсват слова… Измитаме словата, нареждаме телата, търгът е отворен, нека влиза пашата! За един народ …

Ти си най-красивото момиче, а ти си най-силното момче – оглеждам се в паважа, по който тичам, срещу мене бяга твоето сърце. В облаци скрито е мойто време, ще види ли твоето сърце, защото мойто все тъй тича и не достига спирка, където да поспре. Пуфка нейде нечия въздишка, уморена чайка свива пак криле, въвлечена …

Хора, не плачете, светът такъв е! Няма какво да се стори – през градове и през къщи, щом взорът ни приклещен е само в дело. Нима не е пъстър светът ни, нима не е цветно нашто тегло, но ний, вторачени в нашите къщи, препускаме и изпускаме дъха на полето, в което макът заел е достойно …