Синева

В плен съм

на поредния ден,

на свобода съм

само през нощта,

когато разпервам ръце

и летя…

Попивам безкрая

и в него мечтая

следващия ден

да не бъде

така изнурен,

а да е величествен,

и да не поставя в плен

не само мен,

не само мен…

Защото представяте ли си

колко хубав би бил света,

ако в него ден и нощ

вървят ръка за ръка

и не се опитват

да оковават нечия съдба,

а даряват нашир и длъж

свобода?

Ще речете:

Не може така!

Има ред в тази игра!

Ред по ред

минават си дните

колко скръб

прикриват нощѝте

и макар в плен

да е мойта душа,

тя умее да полита

в тайнствента синева…

 

Варна