Сън

Няма по-спящи от будните

и по-будни от спящите.

Няма по-знаещи от можещите

и по-можещи от знаещите.

Защо в моето семейство,

в моя край, във моя род,

защо във целия народ

тлее чувство, тъй различно
от възход?

Защо си нямаме вече мечти,

защо се отказахме…като че отпреди,

мерим се надлъж и нашир със парú

и така душата нейде спи.

Знам, че да мога да събудя теб,

ми трябва дума, свещен завет.

Колко е забравен този сън

очите се отвориха, пристъпиха на трън!

Пáра