Публикации на Пáра

Вървях и бягах и летях, в един протяжен миг пълзях, търсих обич и прозрях, че по този дълъг път, за да летя, нужен ми е парашут! Облича ме той с въздух и покой, отрича всеки мъничък застой, прегръща ме във своя скут, не остава и следа от студ. Все ме тегли, дърпа ме към оня …

Всеки избира сам вид, размер и конструкция на парашута си. Понякога нещо, много по-малко на вид от теб самия, може да те приземи и да те изведе невредим от света на идеите. Светът на идеите е необятен, лек и красив, но и той крие своите течения. Вие избрахте ли си парашут? Готови ли сте да …

Червените пламъчета на маковете край пътя се полюшваха от залезния вятър – онзи, който обдухваше необезпокоен от нийде житните класове, докъдето ти стига погледът. Спираше, но за кратко, колкото да се увери, че слънцето все още хвърля ласкави лъчи и изпраща деня. А те, житните класове, бяха отправили взора си нагоре и се опитваха да …

Най-силни сме в това да признаем пред другите, че сме безсилни. Уловени от инерцията, не искаме да спрем, да помислим. Вярвам, че промяната живее в нас самите, но трябва да я пуснем. Тя трябва да подиша, да се огледа, да подейства, да съгради, да умножи… Инерцията е пред нас и ни подава ръка. Усмихва се…