Парашут

Вървях и бягах и летях,

в един протяжен миг пълзях,

търсих обич и прозрях,

че по този дълъг път, за да летя,

нужен ми е парашут!

Облича ме той с въздух и

покой,

отрича всеки мъничък застой,

прегръща ме във своя скут,

не остава и следа от студ.

Все ме тегли,

дърпа ме към оня връх,

не забелязва,

че останала съм и без дъх…

Смята, че за полет съм

родена,

лети към пролет

и шепти ми,

че така ще бъда преродена!

Дали ще грабна моя парашут,

дали ще скоча в неговия скут,

ще възкача ли моя дух,

без дъх достига ли се новий

връх?