Категория ХрИстина

С вятър утринта дойде, подслони ме в своите криле, исках да изгоня малко студ, цяло ято мисли излетя оттук. Понесох се птица без криле, желание обзе туптящото сърце да разпръсна аз на всичките страни страдания, несгоди, човешки съдбини. Слънцето расте в моето сърце, вятър носи ме на мощните криле, огън разтопи ме в златен дъжд, …

Птица жарка има в твоите очи как иска тя да полети, за миг премрежва свойте клепки и разсейва всички мои мисли клети. Притварям за кратко своите очи, в тях кръжат страховете ми обзети, искам да надскоча стари висоти, за тях са мойте мисли клети. Притихвам в огън от мечти и пускам мойте мисли клети, поглеждам …

Необходима ми е само глътка въздух и ще живея. Необходима ми е само глътка въздух и ще пея. Необходима ми е само глътка въздух и ще умея. Не смея и не вервах, че да успея можех, без да осмея, без да се слея във въздушната битка за човешкия крах. Глътка въздух, толкова си спотаена! Глътка …

– Стоиле, как мислиш дали е вярно това, което казват за жабите? – продължаваха да крачат по живописната и изискана улица “Корсика”, разкриваща внушителна гледка към вечерна Генуа, окъпана в светлини, преливаща от живот и изпълнена на места с доста пищна архитектура. Множество блокове и стари здания бяха накацали на стръмния, скалист бряг, къпеха се …

Цвете, тъй нежно и крилато, литна и намери нейната душа, с пъстри думи каза мило – ти ще бъдеш моята жена! Жена съм, да, почти крилата – нежно предположи тя, но да смяташ, че съм твоя, не е любов, а някаква мечта! Цвят да си е тъй мило, с цветя е пълна моята душа, пораснаха …

  Шейната, метната на плета, от тревоги бе обзета – няма ли да дойде снег, че скоро иде времето за сладолед! Ей я бърза Баба Зима, отде мине, сняг ще има, бузки щипва, пада снег, червени детски личица навред! Сърцето малко бурно скача, със шейната се закача, втурва се във пухкав снег, замислен бил той …

Така свободно дишат облак и простори, така нежно морето обхожда нашата земя, душата тъй искрено се бори да не отлита тази нейна дъхава мечта! Високо стига, планината ще обходи, смело скача, търкулва се в зелените поля, дълбоко вдишва, не е я сравнява с други, сините реки милва със ръка… Моята мечта е тук на двора, …

Обществото винаги е страдало от някаква болест без значение от епохата, на която то принадлежи. И ако ти, драги читателю, не носиш от белезите на тази болест, биваш обявен за нечлен на това общество. Любящото и загрижено общество те изхвърля от редиците си. Да си различно мислещ означава, да не си добре приет от любящото …