Нашата земя

Така свободно дишат облак и простори,

така нежно морето обхожда нашата земя,

душата тъй искрено се бори

да не отлита тази нейна дъхава мечта!

Високо стига, планината ще обходи,

смело скача, търкулва се в зелените поля,

дълбоко вдишва, не е я сравнява с други,

сините реки милва със ръка…

Моята мечта е тук на двора,

приседна и разказва ми  за трудни времена,

не ме пленява тя, пленяват ме очите й,

във тях откривам  мъничко тъга…

Не, не бягай! – казва ми,

не се поддавай на моята тъга,

във плен ще те задържат очите ми,

а в тях се крие твойта свобода!

Със нея ти тръгни, изплувай планините ни,

във длани изсипи я твоята земя,

погледа си дай на висините й,

така ще бдиш над нашата земя!

Варна