Триумф

Обществото винаги е страдало от някаква болест без значение от епохата, на която то принадлежи. И ако ти, драги читателю, не носиш от белезите на тази болест, биваш обявен за нечлен на това общество. Любящото и загрижено общество те изхвърля от редиците си. Да си различно мислещ означава, да не си добре приет от любящото общество. Означава да мислиш и най-вече, да действаш по друг начин. Е, в такъв случай обществото ще те хвърли извън своите граници…ако ти доброволно не си го направил, надскачайки ги. Границите не са за всеки. Разбира се, моралните са друга изначална категория, върху която градим всичко и напълно задължителни. Притеснителни са тези граници, които поставят рамки на свободата на духа. Дух ограничава ли се? Как да оградиш свободомислещия? Той прескача ограждения, лети, осмисля битието си с безгранични идеали…Обществото го белязва и тръгва напред, за да го гони, да го улови, да го окове може би и без да знае прави крачка напред. Бавно, тромаво, с писък то се придвижва! Това е триумф на духа.