Публикации на Пáра

Казват, че знанието окриля…Но за да летиш, трябва да усещаш лекота. Едва ли раница от 6 кг дарява такава лекота. Та виждали ли сте осле с криле?   Варна

   Картината е все още там – море, пясък и слънце, изпречила се е напред в съзнанието ми и ми дарява мир и спокойствие през целия ден. Знам, че един ден е достатъчен за поне десет положения, които да ме измъкнат от кожата ми, но също така знам, че е достатъчна само секунда време, за …

– Майсторе, как успяваш да запазиш същата цената на хляба в тези тежки времена?- Виж сега, как да кажа… Правя му една хралупа в сърцевината и така като го олекотя хем хората ядат по-малко и са в добър вид, хем не го усещат по джоба си!- Значи го олекотяваш?- Да, в момент на криза всичко …

-Уважаеми пътници, моля, затегнете коланите! Току що научихме, че самолетът се управлява от кукла, съшита с бели конци. Участваме в експеримент ангро. -Но, стюард, не е време за чуждици! Говорете направо! -Спокойно! Самолетът е американска постройка. Ще имате време за селфи…   Варна

Продава се един народ, няма везна, само един калкулатор и договор с цена… Цената му нараства в световната разпра, целта ни е ясна – не трябва да сме отбор. Летят крилати фрази, какво от това, лицата са във ступор, наоколо липсват слова… Измитаме словата, нареждаме телата, търгът е отворен, нека влиза пашата! За един народ …

Ако владееш ума, нужно ли е физически да поробваш тялото?   Бих продължила и с въпроса каква е разликата(връзката ) между знание и образование. Кое всъщност е по-ценната величина – да си образован или да си знаещ? Мисля, че отговорът на този въпрос пряко кореспондира с условията, в които живеем, респективно се намираме към настоящия …

Ти си най-красивото момиче, а ти си най-силното момче – оглеждам се в паважа, по който тичам, срещу мене бяга твоето сърце. В облаци скрито е мойто време, ще види ли твоето сърце, защото мойто все тъй тича и не достига спирка, където да поспре. Пуфка нейде нечия въздишка, уморена чайка свива пак криле, въвлечена …

Вера стана от леглото. Навън се развиделяваше. Бледа, синя светлина се промушваше около краищата на завесите, скрили прозорците от отстъпващия нощен мрак. Протегна ръце, пое дълбоко въздух и метна отгоре си един халат. Прекоси стаята и намери ключа на лампата в началото на коридора. Натисна го, след което с няколко крачки се озова в банята. …

  Беше онова време от годината, когато хората отпущат душата си – черешово време. Вера и Стоил бяха тръгнали към селската си къща, намираща се прилично далече от града. – Отиваме ли на чуряшътъ? – пошегува се спътникът на Вера. Тя се засмя. Трапчинки обрамчиха лицето ѝ. Колата се движеше с умерена скорост по второстепенен …