Автодрус

Ученикът е на линия,

спирката наблизо –

не води до униния,

в погледа му има

чак вълнение,

защото чака го

съединение.

Автобусът наближава,

времето до вкъщи

не остава,

и ей го наший ученик,

свирка си като войник.

Но какво се случва тука,

май че има злополука –

вместо да е автобус…

идва автодрус!

Качва се младия човек,

ще се бори,

няма да се мре

и точно в този миг

като чук осети

някакъв ритник.

Не, не беше

истински ритник,

а просто раница

на някой ученик,

отдъхна младия войник

и остана само с потник.

Лица по стъклата,

пот по челата,

чанти по вратата,

пенсионерка с карта посредата.

И плъзва сред тълпата

някакво прозрение,

накланя се като

при земетресение,

че тука липсва отношение

между късия ни автодрус

и желаещите да използват…

автобус.

 

Варна