Публикации на Пáра

Къде си вяра? Вяра не от страдание, вяра не от отчаяние, вяра не от подаяние, вяра от любов! Искам тази вяра, която тича през зеленото поле, гмурка се във синьото море и с която ти летиш, без да имаш и криле. От тази вяра носиш ли в твоето сърце или отчаяният взор отново търси накъде? …

Няма по-спящи от будните и по-будни от спящите. Няма по-знаещи от можещите и по-можещи от знаещите. Защо в моето семейство, в моя край, във моя род, защо във целия народ тлее чувство, тъй различно от възход? Защо си нямаме вече мечти, защо се отказахме…като че отпреди, мерим се надлъж и нашир със парú и така …

С вятър утринта дойде, подслони ме в своите криле, исках да изгоня малко студ, цяло ято мисли излетя оттук. Понесох се птица без криле, желание обзе туптящото сърце да разпръсна аз на всичките страни страдания, несгоди, човешки съдбини. Слънцето расте в моето сърце, вятър носи ме на мощните криле, огън разтопи ме в златен дъжд, …

Птица жарка има в твоите очи как иска тя да полети, за миг премрежва свойте клепки и разсейва всички мои мисли клети. Притварям за кратко своите очи, в тях кръжат страховете ми обзети, искам да надскоча стари висоти, за тях са мойте мисли клети. Притихвам в огън от мечти и пускам мойте мисли клети, поглеждам …

Необходима ми е само глътка въздух и ще живея. Необходима ми е само глътка въздух и ще пея. Необходима ми е само глътка въздух и ще умея. Не смея и не вервах, че да успея можех, без да осмея, без да се слея във въздушната битка за човешкия крах. Глътка въздух, толкова си спотаена! Глътка …

Цвете, тъй нежно и крилато, литна и намери нейната душа, с пъстри думи каза мило – ти ще бъдеш моята жена! Жена съм, да, почти крилата – нежно предположи тя, но да смяташ, че съм твоя, не е любов, а някаква мечта! Цвят да си е тъй мило, с цветя е пълна моята душа, пораснаха …

Така свободно дишат облак и простори, така нежно морето обхожда нашата земя, душата тъй искрено се бори да не отлита тази нейна дъхава мечта! Високо стига, планината ще обходи, смело скача, търкулва се в зелените поля, дълбоко вдишва, не е я сравнява с други, сините реки милва със ръка… Моята мечта е тук на двора, …

Тук по нашите земи дух грамаден нейде бди, името му търсиш ти и го молиш сила да дари! Тъй храбър той е и искри, че хоризонта озарява, няма нужда да го дириш ти, той вижда те, сърцето и ума ти покорява! Да, той силен е! Да, той мощен е! Да, той светъл е! Да, той …

Улавях се, че мисля честичко за нея, нежна  и прекрасна е, щях да онемея, на мисълта подвластна е, за силни чувства няма да копнея, приятелка голяма е, слага в ред всичко, що не смея! За работа готова е да служи иска вярно и всеки опит да я спреш отпраща деликатно! Не можех повече да дишам …