Категория Извън рамка

Магична е нашата Добруджа и на широчина и в дълбочина. Погледът ти подскача по разораните ѝ поля като топка слънце, търкулнало се на изток, за да насее с нови зрънца вяра започващия ден. Въздухът е наситен с аромата на земя, а ако имаш късмет и не е твърде ветровито, стоиш, без да потропваш от крак …

Обществото винаги е страдало от някаква болест без значение от епохата, на която то принадлежи. И ако ти, драги читателю, не носиш от белезите на тази болест, биваш обявен за нечлен на това общество. Любящото и загрижено общество те изхвърля от редиците си. Да си различно мислещ означава, да не си добре приет от любящото …

Червените пламъчета на маковете край пътя се полюшваха от залезния вятър – онзи, който обдухваше необезпокоен от нийде житните класове, докъдето ти стига погледът. Спираше, но за кратко, колкото да се увери, че слънцето все още хвърля ласкави лъчи и изпраща деня. А те, житните класове, бяха отправили взора си нагоре и се опитваха да …

Най-силни сме в това да признаем пред другите, че сме безсилни. Уловени от инерцията, не искаме да спрем, да помислим. Вярвам, че промяната живее в нас самите, но трябва да я пуснем. Тя трябва да подиша, да се огледа, да подейства, да съгради, да умножи… Инерцията е пред нас и ни подава ръка. Усмихва се…