Категория ХрИстина

  Беше онова време от годината, когато хората отпущат душата си – черешово време. Вера и Стоил бяха тръгнали към селската си къща, намираща се прилично далече от града. – Отиваме ли на чуряшътъ? – пошегува се спътникът на Вера. Тя се засмя. Трапчинки обрамчиха лицето ѝ. Колата се движеше с умерена скорост по второстепенен …

Хора, не плачете, светът такъв е! Няма какво да се стори – през градове и през къщи, щом взорът ни приклещен е само в дело. Нима не е пъстър светът ни, нима не е цветно нашто тегло, но ний, вторачени в нашите къщи, препускаме и изпускаме дъха на полето, в което макът заел е достойно …

Птичка литна към небето, огън рипна във сърцето, то към синевата ни прогледна, полетът в душите ни отеква… Едър черно кафеникав кос подскачаше от клон на клон и се издигаше все по-нагоре по жилавата корона на габъра в гората. Движеше се бързо и чевръсто, като изглеждаше, че ще достигне върха на дървото, докато аз съм …

Въпреки че е пролет, е студено и ветровито. Събрали сме се шепа хора на тротоара пред съда във Варна, разглеждащ административни дела. Вее се българският флаг. В сградата на съда е започнало последно заседание по делото, касаещо проучване и добив на газ в община Генерал Тошево. Шепата народ отвън сме се обединили срещу добива на …

Магична е нашата Добруджа и на широчина и в дълбочина. Погледът ти подскача по разораните ѝ поля като топка слънце, търкулнало се на изток, за да насее с нови зрънца вяра започващия ден. Въздухът е наситен с аромата на земя, а ако имаш късмет и не е твърде ветровито, стоиш, без да потропваш от крак …

Когато слънцето за малко е спряло да огрява твойта синева, когато морето ти довява даже мъничко тъга, виж небето в кръгозора, наречен твоята съдба, открий луната във простора, докосни се до нейните слова. Одеждата ú е сияние сребристо, понякога навява и тъга да живееш дните си на чисто – за това копнее нейната душа… Пáра

Беше слаб, висок и очарователен.  Носеше вталено, черно палто с вдигната яка. Казваше се Ноемврийски вятър, но накратко му викаха Ноември. Беше се спуснал надолу по пътя и любезно се усмихваше на всеки минувач, не че имаше много минувачи. А те бързаха да се отдалечат от него, усетили студените му пориви. Настигаше ги мигновено, ала …

Думам, шепна обич… Умувам, шепна обич… Мирясвам, шепна обич… Артисвам, шепна обич… Мечтая, шепна обич… Трепвам, шепна обич… Измолвам, шепна обич, обичам, думам обич… Битувам, думам обич… Изстрадвам, думам обич… Че кой си, думам ти обич! Пáра 11.11.20

Не съм толкова красива, колкото искам да бъда, не съм толкова умна, колкото мислех, че съм, искам просто да знам този свят дали ще го има… в който аз съм жената, а ти си мъжът. Не откривам смисъл тоя свят да го има, ако в него сама ще вървя, света е призван да го има… …