Категория ХрИстина

   Вчера и аз отидох на протест. Не ме свърташе вече. На ръба на еврото сме, а референдумът отново заби нос надолу. Една самозабравила се власт, една зависима власт, една поругана власт…и все пак още на власт!    Стоях до Градския часовник и изчаквах, както всички, да се съберем хора. Тогава покрай мен мина дребна …

   Листата са  жълти, зелени и оранжеви, алеята е празна и тиха, сутринта е ранна и с море на хоризонта. Вървя бързо напред към Градината, приютила белотата на мъглата между дърветата си. Животът наоколо се надига и ще започва да клокочи в градски шум, но само сега и само за малко утринта е спокойна. Спокойна …

Въздухът трепти в червено, погледът се движи устремено – не към лехите, не към цветята, а към на дърветата сърцата… Как ли туптят те учестено, как ли се разделят с листата в червено, не желая да напускам това място оцветено, крачките  ехтят по пътеката в червено…   Варна  

Какъв съм бряг – пуст, но благ, край мен не спират да прииждат красивите вълни, разбиват се на пяна и покриват ме с коси! Не мога и да бъда друг, те имат нужда аз да бъда тук, за да се опрат във мен като в скала и да разтоварят от раменете си една нега… Но …

   Разказът касае едно раздвижване – не на мозъка, а на краката. Ходилата също имат нужда от движение, досущ като нашите мозъчни клетки. Здравословно е, когато понякога просто си предават щафетата едните на другите и не тичат в един и същи коридор, сиреч мозъкът си почива. Всъщност дали успя той да отдъхне, докато вдишва чист …

Слагам на моята везна една парá, а от другата страна листото на есенна бреза – леко кат перце, нежно кат дете, лети одеве и е готово да ме отведе там високо – до синьото небе. Не ме залъгвай, казвам на съседската бреза, не виждаш ли колко тежка е моята парá, с нея мога да си …

Направена съм от парче хартия, върху която написани са няколко слова и после, за да мога да ги скрия, полетяла съм напред като стрела! Нямам гума, с която да изтрия това, което нося тук от небеса, страхувам се, че ще трябва да разкрия колко чужда е понякога за мене нашата земя. Не ме мислете, че …

Да летиш е като да мечтаеш, да се изтръскаш от земно битие, да повдигнеш погледа си и да нехаеш за онуй, що иска те с прекършени ръце…   Да летиш е като да чуваш капките от безбрежното небе как носят се и неистово танцуват, докато сивото на облака не ще ги спре…   Да летиш …

   Още една страница история е отворена пред мен – в личен, в обществен, в исторически план също. Паркирали сме автомобила на неголям площад, пред паметник, зад който на височинка е издигнат храм. Неговият вход е изправен към същия този площад, на който се намираме аз и моят спътник. Наоколо – ни жива душа. От …