Връх

Там горе

олюля се връх съдбовен,

символ бе на свободата,

не с нея бе окичена земята.

Ветрове от всичките земи

вкупом тръгнаха обрулени,

диреха свойта лична свобода

и бързаха да изкачат върха.

Имаше ли плам съдбовен –

само вик, уви, греховен,

там горе свобода лети,

не се отрупва със земни благини.

Погледна ги върха оголен,

обрулен бе, но бе свободен,

съжали над всичките земи,

а те осъмнаха в мъгли.

Пáра