МИГ

Какво като часовникът ми дреме,

аз имам време…

ще изкача върха,

ще преплувам река,

даже ще открия неотъпкана земя

и ще го сторя в един кратък миг,

който винаги е моят верен спътник.

Миг, по-дълъг от река,

миг, надскачащ планина,

миг, гледащ ме от вечността,

миг, държащ ме за ръка,

миг, който не изпитва ни тъга.

Това е този миг,

във който искаш да избягаш

и малка част от себе си оставяш…

един миг, а така обременен,

един миг, в който животът е стаен.

Поглеждам в себе си и виждам не един,

безбройни мигове, споени във един,

времето поело е това бреме

на всекиго да поднесе секунда време.

Колко мъдрост има в мойто  буйно бреме,

колко ценна само е секунда време,

от него ме изтръгна шепотът на вик –

колко струва един човешкий миг?

Пáра