Писмо до еволюцията

Ще има днес протест,

не откривам в новината вест,

словата леки, тичат по екрана,

а на площада шепа народ остана.

Сред народа майки с деца,

държат микрофон в ръка

и молят, и искат, и тръпнат

със слова истината да изтъкнат.

Децата учудено гледат

сърцата на толкова жени

да тръпнат, да бият, да блъскат

на вратата на своя народ.

Ала народът стои зад екрана,

във дебати истината тупти обуздана –

не знае, не може, но вярва,

че лъжата коси се, но не с жалба.

Народът шуми

ту говори, ту притихва в дебати,

засилва се после на някой площад

и съвсем скоро отново се връща назад.

Детето не вярва в този заряд,

майката отново дири отряд,

истината никога не се укрива във бяг,

вярата се втурва в сърцата без откат.

Какво е поход, какво е борба

да оставиш една стратегия без глава,

да видиш тогава истина необуздана

как помита дебати, слова и жали само тия…

със чисти сърца!

Еднá