Герой

Животът е безкомпромисен герой,

не ще да спира, все порой,

отнема, дава и след туй

с венеца отбелязва – край!

Сълзи подскачат за пощада,

дори се готвят за някаква отплата,

а тя тупти в сърце пробито,

с венеца кара се съвсем открито.

Заплетени цветя безкрай,

сега отсечени бележат край,

гънат се в прекрасен цвят

и тръгват си от този свят.

“Не искам посечени цветя!” –

гласът на живота изехтя,

готов да излъчи поредния герой,

венец от думи носи той.

Геройство не изисква слава,

затуй цветя недей му дава,

герой си вече в този свят,

само с корист да не си богат!

Користта усети своя край

и умножи се до безкрай,

за малко блесна кат герой

и оттече се в порой.

Животът засия със цвят,

тъй знаеше – всеки е богат,

герой се става не за слава,

а за да прибавиш дарба в рая.

Живот, рай и дарба

приятели са във безкрая,

дори силния порой

не отмени титлата герой!

Пáра