Балада

Площада днес

и хора на площада

викове сякаш

идат от ада.

Фучат и разчупват

дървета за клада,

рикошират, подскачат

и се връщат във ада.

Музикален романс

е на крачка от ада,

той припява в захлас

и ни води без пощада.

Така залюлени за миг на площада,

хора обръщат роли в парада,

музикален романс, даже балада,

лети като плоча право от ада.

Униформи, значки крещят за пощада,

те поглеждат през очите на ада,

празни уста, останали без глас,

слушат свойта балада в захлас.

Пáра