2026
Вратцата
Отлетя един от най-хубавите празнични дни – Независимостта на България, а с него и лятото, изпълнено с море и яркосиньо небе. Дали ще успеем да запазим и ярък спомена както за свободата, която ни дарява лятото, така и за великото дело на предците ни, дали живота си , за да ни има…
Докато си обещавам, че няма да забравям, поглеждам нагоре и се любувам на полета на орлите над Вратцата, поемам към Магура и потъвам в най-известната пещера на България, криеща древни рисунки и сталактони на хиляди години, изкачвам се на Околчица и с притаен дъх поглеждам равнината долу. Не са изминали и две столетия от историческите събития на този връх, а паметникът с опълченски кръст сякаш проговаря за подвига на героя – войводата Ботев и неговата дружина…Вятърът горе е силен, удря в лицата и чете мисли – „Достойни ли сме днес?“.
Да, достойни ли сме днес да бъдем наследници на тези велики хора, които са имали смелостта да срещнат смъртта, за да воюват за правото ни да живеем свободно, в свободна държава, с правото сами да решаваме съдбата си? Да решаваме сами съдбата си…
Село Злидол ме изпраща на слизане от връх Околчица и оставя отпечатъка на вълнуващото Искърско дефиле, което прекосихме на път към Враца.
Есенният вятър във Варна духа все по-силно, но споменът от последните дни е яркосин като лято…