2026
Пролет край Нови пазар
Тиха вечер в прохладата на пролетта, а слънцето бавно се накланяше към хоризонта. Погледът се стелеше по нивя и тепета. Наоколо младо жито поклащаше снага и напомняше за жаркото лято. Имаше време до него. Все още беше само май, все още очаквахме лятото. Но какво ни чакаше на няколко километра от главния път?
Намирахме се в област Шумен и подминахме Нови пазар, прекосявайки централните части на града и устремявайки се на север, ако не ме лъжеше картата. Отивахме към село Войвода, за да срещнем малко отломки от миналото. Знаехме, че там има крепостна стена – от кой период, предстоеше да разберем.
Пристигнахме след изобилие от красиви завои. Навигацията ни водеше напред, без да се налага да спираме, да питаме хората за това по кой път да минем за крепостта. И тук, както в немалко други села из България, повечето хора, които виждахме на улицата или през оградата на двора, бяха цигани. Двама, трима възрастни българи напомняха в коя страна се движим. Е, и някои от къщите също.
Вече бяхме извън очертанията на Войвода. Името му пораждаше въпроси или даваше отговори, без да сме ги отправяли, и сякаш беше покров за това място.
Продължихме извън селото по черен път, който ни водеше право към това, което търсихме – отломки от миналото.
Паркирахме и се натъкнахме на нещо хем очарователно, хем толкова познато за географските ни ширини – антична находка, покрита с найлон и надпис, който трудно можеше да бъде изчетен. Аз опитах и почти успях да различа текст, въпреки напуканата повърхност на табелата, без да разбера името на мястото, където се намирахме в прегръдката на залязващото вече слънце. Ами време за спортно ориентиране, бих казала! Стояхме до крепостна стена или по-точно до реставрирана донякъде част от крепостна стена. Името на крепостта, която е била тук, открих след това, изследвайки в мрежата някакви данни за произхода на мястото. Името беше Динея. Какво ли значеше – нямах никаква представа и то, за жалост, защото имената разказваха цели истории понякога.
Крепостната стена, с реставрирани в подножието кули, гледаше към котловината на Нови Пазар. От дясна страна до нас, с поглед към котловината, се издигаше могила. Непосредствено пред нас имаше разкопани камъни и парче найлон върху част от тях. От напукания надпис ставаше ясно, че находки от тук имаше в РИМ – Шумен.
Безвремие или многоточие да сложа тук…
Природата беше прелест. Чакалите от отсрещната гора вече надаваха вой. Птиците пееха наоколо приветливо, небето беше живопис. И да не забравя – зеленината през май можеше да е ослепителна дори и при залез. Всичко наоколо радваше сетивата. Защо тогава усещането, че нещо не е както трябва, че редът е разбъркан, не ме напускаше? Мислих, мислих и сякаш го измислих. Най-вероятно беше от надписа. Толкова беше пропукан, че едва ми позволяваше да се върна назад.
Е, значи напред – към Войвода?!?
Само да не забравя алармата от отсрещното бунгало, застанало като стража до крепостта. На влизане в колата се задейства и ни завърна в настоящето.