Дева във безкрая

Улавях се, че мисля честичко за нея,

нежна  и прекрасна е,

щях да онемея,

на мисълта подвластна е,

за силни чувства няма да копнея,

приятелка голяма е,

слага в ред всичко, що не смея!

За работа готова е

да служи иска вярно

и всеки опит да я спреш

отпраща деликатно!

Не можех повече

да дишам тъй нехайно,

това момиче подразбираше

с подробности кое тревожи ме тъй трайно!

И така случи се –

влюбих се в нея истински безкрайно,

бързо тя отърси се

и погледна ме, защо ли, жално…

Предложих и разходихме се двама във безкрая,

но крехкото момиче не изтрая,

прескочи цялата идилия на рая

и взе да туря ред и във безкрая…

Сега стоя и съвсем не зная

ще мога ли да ѝ простя ,

че с такава точност ме омая

и показа колко хаос има във безкрая!