Буря

Гръмотевици като ревящи самолети

изпращат наметалото си от вода,

а какво ли става във душата,

когато милиони капки

чукат оглушително по нашата земя…

Знамение  или заплаха

е сивото във летни небеса,

но не в сивото е моята уплаха,

а в несекващата синя светлина –

пореден гръм!

Не ги броя,

но наръчът им е безкраен

и обстрелват с тях града,

а човекът долу с чаша бира

размишлява върху лятото и

горестта…

Облаците на небосклона

не бързат да възвърнат

лятната си руменина,

но стоят дълго време

сиви, уморени

и скриват от нас

божествената глъбина…

Варна