2026
Памет
Този път е лично и близко до сърцето, и същевременно останало в миналото. Днешната дата има ехо в паметта на моето семейство. На този ден е бил роден дядо ми по бащина линия преди точно 114 години. Това е момент, в който човек благодари на предците си, споменава ги и извиква образите им, за да може да спои връзката на рода. Та какво сме без рода си? Един лист, който вятърът може да вее на всички страни.
Интересен момент от живота на дядо ми е участието му във Втората световна война. Бил е комендант през лятото на 1944 г. на лагера край град Шумен, охраняващ заловените американски летци. Успява да възпре опита за бягство на четирима от тях. Поради тази причина след обрата на войната и преминаването на България към страната на Съюзниците през есента на 1944 г. Пано Зисов Христов е бил отведен в ареста на Военното комендантство и е лежал там шест месеца. Бил е свидетел на изчезване на политически затворници, бил е разпитван, но е оцелял. Било му е писано да живее…
Това е един по-парещ спомен, но го разказвам не за друго, а защото войната оставя такива спомени. Не бива да забравяме трагедията на войната, колкото и уреден да е днешният ни ден. Той може да бъде обърнат дори за един миг. Звънят ти на вратата и ти казват, че трябва да тръгваш. Не ти обясняват къде. И ти тръгваш, но не знаеш дали ще се върнеш и оставяш всичко скъпо зад гърба си…
Смятам, че всеки един от нас има подобни истории в рода си, тъй като миналия век е дълбоко белязан от войни на Балканския полуостров. Бащата на Пано Зисов загива в Балканската война, когато дядо ми е тъкмо появил се на бял свят. Бащата на майка ми е бил мобилизиран и изпратен към Драва в края на Втората световна война. За радост, и той е оцелял.
Уроците на войната явно към днешна дата не са успешно преподадени обаче на царете и офицерите на шахматната световна дъска. Поне ние пешките да се опитаме да запазим паметта на предците и опита им, макар и горчив, да бъде като щит срещу безумни емоции и чувства днес…