Публикации на Пáра

Момиченце – кокиченце, с тъничка снага, да не криеш някаква тъга, накъде полюшваш твойто личице, в него се оглежда пролетта – дете. Зелена рокличка на бялото поле залюлява се и грейва твойто личице, може би навява мъничко тъга, че тръгва вече зима от нашата земя. Пáра

В мойта коледна шейна грее розова дъга, побягнах, скочих в нея, излетях да докосна облака успях. След туй се спуснах в дълбините на дъгата, почти щях да стигна аз земята, напълних шепите си със снежинки и оцветени от дъгата те отрупаха земята! Блестяща, цялата земя се завъртя във вихъра на цветната дъга, побягнах, скочих върху …

  Шейната, метната на плета, от тревоги бе обзета – няма ли да дойде снег, че скоро иде времето за сладолед! Ей я бърза Баба Зима, отде мине, сняг ще има, бузки щипва, пада снег, червени детски личица навред! Сърцето малко бурно скача, със шейната се закача, втурва се във пухкав снег, замислен бил той …